[Това е част от лекцията ми “Постмодернизъм и сътворяване на митове”, изнесена на II – рата международна конференция “Личностното значение” във Ванкувър, Канада на 21.07.2002г. Първата част от нея е върху Постмодернизма, публикувана отделно на тази Интернет страница [www.blatner.com/adam] на 27.07.2002г. Ще се позовавам на нея когато ме среща предизвикателството на креативността.]
На I – вата международна конференция „Личностното значение“, през 2000г., д-р Шелдон Соломон (Sheldon Solomon) изнесе вдъхновяваща лекция върху работата на Ернест Бекър (Ernest Becker), културен антрополог. Соломон свързва в едно психоанализата с акцент върху работата на Ото Ранк и широкобхватния опит на Бекър, за да предложи алтернативни разбирания на дълбоките човешки подбуди, основния страх от смъртта и жаждата за поне някои символични форми на безсмъртие (Бекър, 1971). Последицата от този мрачен анализ е, че човечеството трябва да се заеме с проект за креативно сътворяване на митове. И все пак на края на лекцията, по време на въпросите, аз попитах лектора дали той или Бекър са писали за това как креативното сътворяване на митове трябва да се осъществи. (Интересът ми, разбира се, се основаваше на интуицията ми, че частично това представляваше и психодрамата). Д-р Соломон отговори, че нито той, нито Бекър са направили тази следваща стъпка. Същата нощ, аз се събудих и нахвърлих някои записки и това беше началото на настоящата лекция.
Този разговор е в три части. Първата е за това Какво съдържа креативното сътворяване на митове? Втората е Защо е полезно да се въвлечеш в подобна дейност? И третата – Как може тези умения да бъдат развити, следвайки основните си принципи?
Какво представлява креативното сътворяване на митове?
Представете си смисъла на живота като преживяване, което е придобито в резултат на точките от съставните части на преживяванията. В този смисъл това е подобно на това, което съм казвал и за смисъла на Собственото Аз (self) (вж статия по темата на тази интернет страница). И действително имат някои общи точки като например чувството за Собственото Аз (self) като цялостно и ценно съдържание. По този начин се постига усещане за смислен живот. Аз използвам метафората за живота като един гоблен, изтъкан от много истории и теми. За някои хора тъкането е доста отегчително, с дупки и много разхлабени краища. Нюанс на артистичност и съзнателни усилия са необходими, за да може тази събитийност на живота да не бъде преживяна като суха хронология или както някои циници я наричат: „Животът е просто едно дяволско нещо след друго“. Гоблените могат да бъдат големи, изтъкани от много цветни нишки от различни типове материя. Животът също може да бъде психологично и социално изтъкан чрез разказани и преразказани истории, като в разказването да се правят взаимовръзки и да се очертават закономерности.
Така, ето и някои от дейностите, които могат да засилят смисъла на живота (представени в детайли в друга статия на тази Интенет страница), за да ви илюстрирам какво имам предвид:
• Разказване на истории за живота на някого, писане на мемоари и автобиографии;
• Създаване на празници, церемонии, ритуали, както лични, така и в общността ви (Blatner, 2001);
• До-очароване на ежедневния живот с добавяне на ангели, вълшебства, магични моменти;
• Драматизация на тези истории например чрез „Плейбек театър“;
• „Декориране“ на нечий живот чрез означаващи символи, под формата на изкуство вкъщи, олтар, любими костюми или бижута, албум с изрезки на любими фрази и картини и други;
• Участие в приятелски групи, които пишат или разказват истории;
• Открояване на конкретни песни, които носят специално значение, изучаване на кириката на песните;
• Танцуване, скулптуриране, писане на поезия;
• Извършване на философско изследване на някои абстрактни модели и работа по координирането им.
Смисълът на тази дейност е да изживееш своя живот като смислен. Хората се нуждаят от това, така както се нуждаят да се чувстват свързани с другите или както чувстват нужда от цялостно чувство за Собствено аз (self). Това е форма на основно психологично зареждане. Докато други динамично ориентирани психолози подчертават фундаменталната мотивация за търсене на свързаност (“теория за обектните отношения”) или за конструктивно и подържащо чувство на Собственото Аз (self психология), екзистенциалните психолози наблягат повече върху нуждата от смисъл. В този случай не се има предвид дали едните са прави или другите грешат, а по-скоро се дава обяснение на различните човешки нужди с развитието на полета за психологично зареждане.
В исторически план до голяма степен, смисълът е задаван от културата, събирателен продукт от социалните институции и насоките им на дейност. Обаче в постмодернистичния свят, където толкова много хора са отдалечени от техните общности, нарастват типовете културални норми, емиграцията разширява усещане ни за идентитет, размива се свързаността и приложимостта на видовете ценности, които хората са използвали за да пораснат. С други думи, условията на постмодернизма водят към отчуждаване.
Сътворяването на митове е преднамерено усилие на личностно ниво и на ниво в малката група, но засега социалните институции не са го включили в дневния си ред. Това също е признание, че в постмодернистичния свят индивидуалността на хората трябва да бъде призната и дори подчертавана. Вместо една философия за живота да се прилага за всеки, предизвикателството се измества в това да се помогне на всеки човек да индивидуализира неговата философия за живота. Имайки предвид сложността на индивидуалността на всяка личност, това предизвикателство се превръща в креативна активност. Това никога не е било правено преди, няма стандарт за това, защото няма друг като вас с уникалността ви, със стотици елементи, основани на вашия темперамент, интереси, време в история, място, където вие живеете, семейство и културално минало и други неуловими фактори. За да изтъчете всичко това заедно изисква постоянен процес на гениалност и креативен поглед.
Забележете, че процесът е процес, предизвикващ преосмисляне. Това не е като да построите самотна постройка, която остава завинаги такава ккавато сте я построили. По-скоро вие можете да достроите части и да ги престроите с различен смисъл, цели, идеали. Разрешете на себе си да строите временни неща и тогава ги изследвайте. Сътворяването на митове трябва да бъде един непрекъснат процес.
Как се сътворяват митовете?
Десет принципа, които съм открил, а вие можете да помислите и за други, които съм пропуснал. Ето ги:
1. Креативност
2. Спонтанност и импровизация
1. Забавност
3. Драма
4. Херменевтика и семантика
5. Метафора
6. Групова динамика
7. Изкуство
8. История
9. Развитие на поведението
Сега нека поговорим за тях в детайли:
Направете креативността основна ценност. За това се изисква смелост, защото вие се нуждаете от припознаване на собствената си сила. Има много изтънчени интрапсихични, семейни и културални сили, които потискат креативността. Ернест Бекер цитира честите коментари на Ото Ранк за природата на вината, която има тенденция да придружава всеки креативен акт. Накратко според идеите на Ранк, сякаш има дух на „другите“ навън, който тогава се превръща във „вътрешни гласове“. Гласовете, които потискат креативността, казват неща като: Кой мислиш, че си ти да си мечтаеш, че можеш да изобретиш нещо по-добро, отколкото ние вече сме създали? Как дръзваш да показваш такава арогантност и самонадеяност? Ти си така малък и глупав, а ние сме така големи и авторитетни. Предположението ти, че може би има по-добри пътища да се правят нещата обижда живота ни, като че ли се осмеляваш да предполагаш, че работа ни не е перфектна. Наистина ли знаеш, че това, което правиш, ще работи? Работата ни е проверена от времето! Твоите идеи са особени, различни, случайни, неземни. Нашите са основни, приемливи и смислени като цяло. Една от ценностите на постмодернизмът е, че предлага философскo основаниe за стройните доводи срещу силите, които потискат креативността. Хората трябва да бъдат бдителни за продължаващото обезпомощяване на психичните дейности и действията на заобикалящия ни свят. Защото тези гласове и идеи, маскирани като смислено предупреждение, действат като рационализации на тенденцията за оттегляне, избягват креативните предизвикателства на живота и просто оставят хората да се слеят с тълпата. Това на пръв поглед изглежда по-сигурно. Макар че, имайки впредвид как се променя света, се оказва спорно дали избягването на краткосрочните конфликти, свързани с креативността, всъщност не са по-рискови.
Съвременният бизнес, в крайна сметка, има действаща политика на „качествената застраховка“, която показва, че в сложни организации, промените са неизбежни, грешките се натрупват и най-доброто, което може да се направи е да се предвидят колкото се може по-добре и да се вземат превантивни мерки. Няма такова твърдение, че сте прав, защото вие можете да сте прав днес, но утре нещата ще бъдат променени. Нови хора се появяват на борда, появява се и нуждата да бъдат обучени, нови технологии се развиват, появява се и нуждата да бъдат интегрирани, старите пазари замират и нови изгряват – и да бъдете “прав” става нерелевантна и себеснизходителна илюзия. За това се нуждаем от прилагане на същите принципи към нашия всекидневен личен живот.
Креативността не се появява внезапно, стоейки и мислейки върху даден проблем. Повечето хора се нуждаят да станат и да се раздвижат наоколо, импровизирайки, да изпробват нещата, да загреят за проблема чрез изследване на различните му страни.
Драматурзите и композиторите познават жестикулирането, играенето, писането и преработването, изпробването на чернови и преработването им отново. (Морено, откривателя на психодрамата, е този, който оценява в по-голяма степен от Ото Ранк природата на креативността и прави приложението й основа на своята теория за психотерапията. Той също е писал за спонтанността и тази секция е мое собствено усъвършенстване на неговите прозрения – както е написано в другите ми книги по психодрама books on psychodrama).
Всеки поема риска, преминавайки през този процес, да бъде преследван от усещането, че нещо не е като трябва да бъде, от някакъв страх от постоянни грешки. Хората трябва да се научат как да станат нечувствителни към дълбоко скритото чувство на срам, което придружава този процес. Да се научат да разпознават че тази вълна на несръчност, която идва с правенето на грешки, не е решаваща. Това не е по-различно от начина, по който водата се усеща студена и мокра, когато за първи път отивате на плуване – помнете, че свикнахте с това доста бързо и дори ви бе забавно.
Импровизацията е умение, което може да бъде развито, така както уменията в спорта. То трябва да бъде упражнявано, то може да бъде научено чрез многократно правене и всеки може да го научи. Много хора казват: „О, аз просто не мога да бъда спонтанен!“. Това, което те трябва да кажат е: „Аз все още не съм научил това умение“. Нашата култура не е приела, че това е умение, което може да бъде научено.
Импровизацията включва преплитането на интуиция, физически действия, междуличностни взаимоотношения, фантазия, както и по-познатите рационални методи на мислене. Откровеността към скритите намеци на креативното несъзнавано може да бъде култивирана. Фройд е прав, че в несъзнаваното се съдържа някакъв материал, който е скрит, защото съзнаваното не иска да го разпознае или да мисли за него. Но той греши като неразпознава в несъзнаваното един голям загадъчен извор на вдъхновение и креативни идеи. К. Юнг доразвива идеите на Фройд, които от своя страна развиват разбирането ни за смисъла на този по-голям потенциал, на тази по-голяма представа за това какво е душата. И спонтанността като умение, което се изгражда включва практикуване на балансирано възприемане на постоянен поток от образи, които леко се движат из креативното несъзнавано и след това интегрирането на онези импулси, които са съответни на външното креативно предизвикателство.
Третият компонент в креативното създаване на митове бе загатнат в предишните части, но нека тук го обясним по-добре. Креативността процъфтява най-добре в сигурно обкръжение, в контекст, в който правенето на грешки не е важно. Креативността предполага намаляване на тревога по отношение поемането на риск в игрови контекст.
Играта в този смисъл не е ни най-малко лекомислена. Малко хора са така сериозни, както децата в игра. По-скоро това е чувство за приспособимост към момента, че нещата не трябва да се свършат незабавно, че ти си свободен да нахвърляш идеи или да се държиш глупаво, използвайки някоя техниката в процеса на подобряването й. Това е противоположното на „знаенето на правилния отговор“ и ние би трябвало да отбележим, че голяма част от съвременното образование се преподава чрез научаване, основано на фактите. (Несъмнено, има нужда от определено количество научаване, основаното на фактите, което Хирш (Hirsch) нарича „културна грамотност“. Но когато този подход е прекален, той затъмнява истината, че друга голяма част от живота не разчита на това какво е известно като факт, а разчита повече на жизнените умения за справяне със ситуацията. А в много от ситуациите не става дума за фактите, а за взаимоотношенията между хората, за чувствата, за крехката чувствителност на ситуацията, за политическите маневри и тактики, и т.н. Трябва да се разиграват уменията на тези аспекти от живота).
Четвъртият компонент на креативното сътворяване на митове е драматизацията на събитията. Всъщност има нужда от познание за това как и кога да не бъдеш драматичен, а просто да бъдещ реалистичен. Обаче, както с научаването, основаното на фактите, описано по-горе (и с което драмата е дълбоко свързана), недраматичните познавателни методи, интелектуалната обмяна, чистата рационалност и други подобни, наистина са свързани само с определена част от живота, и за много хора тази част не е толкова голяма. Да, за много хора би било по-добре ако тази част се увелича малко, така те ще могат да действат с повече рационалност! Това е ползата от когнитивната терапия. Обаче, „логоцентрирания дискурс“ – моден постмодернистичен термин за взаимодействията, в който има акцент върху основателна дискусия – той може да се окаже прекален.
В живота също така има и възможност да се избяга отвъд границите и да се отиде твърде напред с определен замисъл, привличайки вниманието на елементи, които трябва да бъдат направени с повече чувства, отколкото с разум. И вие трябва да си позволите определено количество чувства в живота ви. Аз мисля, че ние се нуждаем от около 5% мегаломания, наистина вярвайки във величието ни поне в определени ситуации. Вие можете да преживеете това като не сте толкова скромни. Защото скромността, както знаете, може да бъде прекалена. Такава е целта на карнавалите и маскените балове – да помогнат на хората да се свържат с това да бъдат скандални, да си позволят на вътрешните супергерой, крал и драматична кралица де се изразят и забавляват.
Драмата е артистична разработка и обединение на поезия, танц, изкуство, и история и това е една от най-естествените функции на човечеството. Това е, което сме правили в пещерната ера: разигравали сме историите за героичните ни търсения. Били пада в дупка и ние трябва да ползваме нашата находчивост, за да го измъкнем. Сара ни помага да пленим кенгуру и нека кажем на всички как тя е направила това (вж на статия за героизма на тази интернет страница). Така, че това измерение трябва да бъде вмъкнато в креативното сътворяване на митове. Осмелете се да направите вашия живот в известна степен драматична история.
Херменевтиката е термин, който се използва да опише интерпретирането като дейност. Разбира се, ние винаги интерпретираме нашия опит, но интерпретацията ни помага да го оценим като дейност, рамкира стремежите ни и по този начин ни позволява да разберем, че може би има по-добър или по-лош начин да се прави това. Освен това, херменевтиката предполага изкуството на интерпретация и дава идеи и техники за добра интерпретация.
Терминът първоначално е използван в религиозни студии и също в литературната критика. Сега нека използваме основната му идея, за да ни помогне в предизвикателството на креативното сътворяване на митове. Какво е значението на целия този опит, който имате? Как може да интерпретираме тази бъркотия от прости събития? Една от техниките включва отбелязване на определени теми и събирането им в едно. Друга техника позволява всяко събитие да се интерпретира от вас по времето когато се случва, и това трябва да е било времето когато съзнанието ви е било по-незряло и е използвало по-детски модели на мислене.
Психотерапията може да бъде разглеждана от части като взаимодействащ херменевтичен стремеж за преглед на историята на живота на клиента или съставните му стотици истории – и преразказването им по по-продуктивен начин. Всъщност повечето неврози могат да бъдат разгледани като интерпретация на събития от живота в подкрепа на стратегии за себепроваляне. Терапията тогава включва повторна интерпретация на тези събития и реконструкция на по-адаптивни стратегии, основани на тези по-полезни интерпретации. (Това се нарича „разказвателна психология“ и това е свързано с различни личностни конструктивни теории). Преминавайки през това развитие в полето на психотерапията , можем да я прилагаме в задачата да помогнем на всеки да реконструира значението на собствения си живот и да поеме пътя към по-животоутвърждаващ живот.
Сходна тема е появата на полето на семантиката, което е свързано с херменевтиката, в това че разпознава думите не просто в буквалното им значение (чрез техните определения и означения), а в емоционалния заряд и тежест с допълнителните си значения, които те носят. Всъщност обясняването на това как се използват думите бе значението на голяма част от риториката – живата сърцевина на класическата училищна програма в антична Гърция и Рим. Също така използването на емоционалната сила на думите става основен елемент на пропагандата, рекламата, редакционната или предубедена журналистика. В наши дни ние използваме термина spin-doctor за онази политическа подкрепа, която интерпретира събитията, по начин подкрепящ политическия си кандидат. Но това е само въпрос на думите.
В психотерапията, терминът „преоформяне“ се появява, изгрявайки от полето на конструктивизма на семейната терапия. Това наистина е просто използването на принципите на семантиката в услуга на лечението. Например установяването дали малкия Джон е “смел” повече отколкото просто “непокорен”, може да разграничи как семейството възприема поведението на Джон. Следващата стъпка е отново да приложим тези познания, за да помогнем и на здравите хора, които размишляват за смисъла на живота си.
Във връзка с предишната тема може да се отбележи, че има предимства от съзнателната употреба на определени аналози за неуловимата сложност на живота, която не може да бъде назована. Но все пак някои теми могат да бъдат различени-това е част от херменевтиката, идентифицирането на темите и избирането на назоваването им често отразяват контекста, в който са, за да бъдат разбирани като част от него. За този епизод или серии епизоди това е било „духовно пътуване“. За тази група събития, това е бил “ранения лечител”, който използва спомените и оценките си за някои видове наранявания, за да помага на другите, които страдат от подобни наранявания. Това не може да бъде метафора на лекуването, макар че „Моят баща никога не ме научи как да (каквото и да е), но аз открих , че се нуждая от тези умения, така че ще направя всичко възможно детето ми да ги научи“. Това е работа с подобна метафора, но повече в образователен модел. Има много полезни метафори в психотерапията (вж. статията ми по темата на тази интернет страница) и някои от тях могат тогава да бъдат приложени в изграждането на смисъла на живота.
Креативното сътворяване на митове може да бъде дори по-ефективно когато е част от групови дейности. Това може да бъде семинар за личностно развитие в център за развитие или в съществуваща група от писатели. Има такива групи, съставени само от жени, групи от старши журналисти или групи за подкрепа за адресиране на по-дълбоки екзистенциални смисли на живота. Има много предимства от груповата работа изброени от Ялом в книгите му за груповата психотерапия. В тях виждате колко много от темите в живота ви са споделени от другите, как вие давате и получавате помощ. Креативните идеи на другите хора катализират вашето собствено креативно мислене. Давате честна обратна връзка за вашите склонности да бъдете прекалено скромни или грандомани. Има също едно равновесие и заедност, символизирани чрез работа в кръг на 5 до 20 души. Аз открих, че оптималния размер на кръга е 9 души, така че всеки да получи необходимото му количество лично внимание.
Изкуството включва не само най-познати дейности като рисуване, чертане, скулптуриране, поезия, танцуване и движение, създаване на музика, пеене, и различни типове драма, но също и не така очевидните форми на изкуството. Хората могат да правят от техните градини или от вътрешна декорация на техните къщи една скулптура. Те могат да направят от начина, по който играят с децата си вид драма, или от писмата и ел. поща, които пишат на приятелите си тип поезия.
Креативното сътворяването на митове включват това, което са правели древните поети. В курса за разказване на истории те вмъкнат песен или танц или малък ритуал. Вие можете да направите това също. Докато пишете своите мемоари или споделяте история с приятели или семейството си, покажете ваша рисунка, която някога сте направили или която все още не сте създали, но е от значение за вас в този момент. Или рецитирайте стихотворение.
Мислете за вашия живот като за куп от истории. Представете си освен това, че сте високо платен и опитен биограф, писател, който умее да разкрива драматични теми в живота на хората и ги пише като книга бестселър. И тогава си представете, че вашия живот е също предмет на тези биографични усилия. Какви теми бихте открили? Какво би било заглавието на вашата биография? Има ли някакви ключови фрази, които изглеждат подходящи за вашата философия на живот? Какви могат да бъдат заглавията на отделните глави? Сходна дейност на тази да пресъздадете историята на живота си или само на някои от нейните съставни истории, е да загатнете легенда или класически мит, или някаква друга митична представа или история. Нека тези прилики подправят представата ви за вашата лична житейска история, превръщайки я във вид лична митология. Много книги са написани за този процес. Наистина, започнете да сътворявате мемоарите си или биографията си. Имайте предвид, че може да бъде смислено за вашите внуци, особено в тази ера, в която хората се опитват да се преоткрият и да се върнат към корените си. Историята за вашите собствени корени ще служи на наследниците ви за тхните корени (вж повече в друга статия „Deepening Personal Meaning“на тази интернет страница).
Това е неспиращ процес. Оставете го да се случи в свободното ви време. Ако смъртта ви е неизбежна, вие може би искате да й обърнете повече внимание. Чувствайте се свободни да преработите това, което сте направили, да добавите нови теми, да махнете стари интерпретации. Не сте длъжен да бъдете постоянен. Това, че сте променили вашето мнение за някои неща е един от най-интересните страни на тази голяма история. Когато аз говорех за това един приятел отбеляза, че човек има нужда да избере внимателно своите спътници в това си стремеж. Много хора няма да имат умението, дори и преценка за естеството на тази дейност и те ще се отдръпнат уплашени, отегчени, или по друг начин обезпокоени от опитите ви да сътворявате митове с тях. Така, че проверете къде и как сте изследвали тези теми и дори ако сте намерилии сродни души, загрейте ги така, че те могат да се почувстват ориентирани в начина ви на мислене. Например, вие можете да бъдете с хора, които се интересуват от изследване на смисъла на живота, но системата им за вярване да е все още зависима от други доктрини, то за да бъдете ефективни, вие трябва да работите с предпоставките на вярванията им. Дори и за това има форма на изкуство.
Креатинвото сътворяване на митове може да бъде жизнеутвърждаваща дейност. Това е съзнателен път за осуетяване на силите на отчуждаването и на естествените тенденции да се оставим на течението на душевната инерция и безсмислеността. Креативното сътворяването на митове служи за създаване на общност, полезна семейна дейност и дори насторение за духовно съзерцаване.
Текстът е публикуван за първи път на български език на сайта на Act-!N-Play на 13 октомври 2003 г. с любезното съгласие на автора.
Превод: Бойка Димитрова
Редакция: Велизара Христоскова
Бележки
Ернст Бекер, “Раждането и смъртта на смисъла “(2 издание), Ню Йорк.
(Becker, Ernest. (1971). The birth and death of meaning (2nd ed.). New York: The Free Press)