Крис Хофман (2001) „ВЪВЕДЕНИЕ В СОЦИОМЕТРИЯТА“

Какво е това социометрия?

Думата социометрия произлиза от латинските “socius” – обществен – и “metrum” – мярка. Както загатват самите корени, социометрията е средство за измерване степента на свързаност между хората. Измерването на свързаността може да послужи не само за оценка на поведението на хората в групите, но също и при интервенции целящи позитивна промяна, както и при определяне степента на тази промяна. В една работна група социометрията би могла да бъде мощно средство за редуциране на конфликтите и подобряване на комуникацията, тъй като дава възможност на групата да се възприеме обективно и да анализира собствената си динамика. Тя е също така ефикасно средство за оценка на динамиката и развитието на терапевтичните групи и тренинг групите.

Морено въвежда понятието социометрия и провежда първото широко-мащабно социометрично изследване в периода 1932-1938 в девическото училище в Хъдсън, Ню Йорк. В рамките на това изследване Морено използва социометрични техники за да разпредели участничките в групи по съжителство. Той открива, че разпределението направено с помощта на социометрията (2) съществено намалява броя на момичетата, които бягат от интерната.(3) Оттогава насам Морено и други изследователи извършват множество социометрични проучвания, включително в училища, в армията, в терапевтични групи и бизнес-корпорации.

Добра работна дефиниция на социометрията е, че тя е методология за проследяване енергийните вектори на междуличностните взаимоотношения в една група. Тя разкрива моделите, според които индивидите се свързват помежду си когато действат като група със специфична задача или цел.(4) Самият Морено дефинира социометрията като “математическото изследване на психологическите свойства на популациите; експерименталната техника и резултатите, получени при прилагането на количествени методи”.(5)

В основата на социометрията е залегнал простия факт, че в междуличностните си отношения хората правят избори. Веднъж щом се съберат заедно, те започват да избират – от това кой къде да седне или застане, кой ще се възприема като добронамерен и кой не, до това кой ще бъде в центъра на дадена група и кой ще бъде отхвърлен или изолиран. Според Морено “Изборът е фундаментален факт за всички човешки взаимоотношения – независимо дали става въпрос за избор на хора или избор на вещи. Няма значение дали избиращият осъзнава своята мотивация или не; не е важно дали [изборите] са премълчани или ясно изразени, дали са рационални или ирационални. Изборите не се нуждаят от никакво специално оправдание стига да са спонтанни и верни на личността на избиращия. Те са факти от първи екзистенциален ред.”(6)

Социометричните критерии

Изборът винаги има за своето съществуване някаква опорна точка, или критерий. Критерият може да бъде субективен, както например когато интуитивно харесваме или не харесваме някого от пръв поглед. Той може да бъде също и по-обективен и осъзнат – както когато преценяваме, че някой притежава или не притежава определени умения, необходими за постигане на колективната задача.

Когато членовете на една група бъдат накарани да изберат други от групата в съответствие с някакъв критерий, всеки получава възможност да направи своя избор и да обясни как го е направил. Взети заедно, тези избори пресъздават структурата на “мрежите” в една група. Графичното представяне на тези мрежи се нарича социограма. Данните за социограмата могат също така да бъдат представени като таблица или матрица на изборите на всеки един участник. Такава една таблица се нарича социоматрица.

Един прост пример

Един прост пример за приложна социометрия би бил да накараме членовете на една група да направят избор на базата на някакъв прост, безобиден критерий. Например, те биват помолени да станат и им се задава следния въпрос: “Кого от тази група бихте избрали да отиде до магазина за сандвичи, така че да запомни поръчката на всеки един и да се върне с точните сандвичи и точното ресто? Моля, покажете избора си като поставите дясната си ръка на рамото на човека, когото сте избрали. Движете се из стаята, тъй като това ще ви помогне да изберете. Има само две изисквания: 1. можете да изберете само един човек и 2. длъжни сте да изберете някого.” Обикновено членовете на групата се поколебават само за миг преди да направят своя избор.

Това упражнение може да бъде повторено няколко пъти в рамките на няколко минути като всеки път се използва различен критерий. Упражнението илюстрира графично не само социалната реалност на изборите, но и фактът, че различните критерии предопределят различни модели на избор. Критерият с парите за сандвич вероятно ще доведе до избора на някой, който има усет към детайлите. От друга страна, един интуитивен, широко скроен човек, с поглед устремен в бъдещето, най-вероятно би бил посочен на базата на критерий като: “Ако се интересувате от някакъв нов, нечуван до този момент културен феномен, кого в тази стая бихте попитали за повече информация?”

Независимо от критерия, човекът, който получава най-много ръце на своето рамо се нарича социометрична звезда по отношение на въпросния критерий. Други възможни социометрични отношения са взаимност, където двама участници се избират един друг, верига, където участник A избира участник B, който избира участник C, който избира участник D и т.н., както и разцепване, когато 2 или повече подгрупи от хора са се избрали взаимно, но никой от подгрупите не е избрал членове на другата.

Ето няколко други примерни критерия, които биха могли да бъдат използвани в това упражнение:

“Кого в тази стая бихте избрали…

1. ако Ви е нужен съвет при ремонта на трансмисията на колата Ви?
2. ако имате нужда от нови идеи?
3. за да Ви подкрепи в рискована ситуация?
4. за да предаде точно някакво Ваше съобщение?
5. за да Ви помогне в работата с труден клиент?
6. за да управлява печеливш бизнес?
7. за да получите надеждна информация за управленски решения на високите етажи?
8. за да споделите нещо поверително?
9. като човек, който може да оцени добре-свършената работа?
10. като човек с най-голямо развитие през последната година?

Подобен род гласуване “с ръка на рамото” може да бъде много полезно при ако желаем да преподаваме социометрия в група, както и ако искаме да насочим вниманието на участниците към неформалната страна на организациите. При всяко едно групиране консултантът би могъл да поиска от групата да опише модела, който пресъздава, да попита по какъв начин този модел отразява “истинския живот” и какво би могла да направи групата за да затвори “разцепванията”. Участниците опознават много бързо и конкретно скритата, неформална структура на организацията. По думите на един участник, “Това показва как се чувстваме в действителност, макар и ние да не говорим много често за това.”

Един по-сложен пример

Да предположим, че искаме да знаем какво е нивото на междуличностно доверие в рамките на една група от шест човека. Нека наречем участниците в тази група Ан, Боб, Клер, Дон, Една и Фред. За нашите цели ще използваме следния критерий: “Вярвам, че този човек държи на думата си и няма да ме подведе или да извърши нещо зад гърба ми.” Ще използваме знаците “+” за да означим “високо доверие”, “0” за “умерено доверие” и “-” за “недоверие или конфликт”.

След това провеждаме с всеки от членовете на групата индивидуално интервю. След като сме установили необходимата връзка с тях и сме подчертали конфиденциалността на изследването, искаме от конкретния участник да класира всеки един от другите членове на групата на базата на критерия.

Например, интервюираме Ан. Тя класира останалите така:

Това означава, че Ан се доверява напълно на Боб, не се доверява или е в конфликт с Клер, доверява се донякъде на Дон и т.н.

По време на интервюто могат да бъдат изяснени подробности за всички тези взаимоотношения. Например, можем да попитаме Ан защо няма доверие на Клер, като и да каже какво според нея би могла да направи Клер за да промени това.

След като бъдат извършени интервютата и разполагаме с класирането на всеки един, следващата стъпка е всички отговори да бъдат нанесени в социоматрицата.

Както можете да видите, изборите, които Ан прави са нанесени в нейния ред от таблицата: тя оценява Боб със знака “високо доверие” (+) в клетката, където нейният ред се пресича с колоната на Боб, след това оценява Клер със знака “недоверие/конфликт” (-) в клетката, където нейния ред се пресича с колоната на Клер и т.н.

Сама по себе си, тази матрица говори много за груповата динамика. С помощта на малко анализ, тя се превръща в нещо като рентгенов лъч или скенер на междуличностните взаимоотношения в групата. Колоните с голям процент плюсове обикновено посочват неформалния лидер или лидери на групата; обратно – тези с повече минуси насочват към човека, когото групата по всяка вероятност отхвърля. Редовете, показващи само нули или само плюсове биха могли да насочват към хора, които се страхуват да се разкрият пред другите или които остават недиференцирани в социалните си взаимоотношения.

Друга структура, за която е важно да се следи е т.н. взаимност. Взаимност е налице когато аз оценявам теб по същия начин, по който и ти мен. Позитивна взаимност е налице когато и двамата се оценяваме с “+”, а негативна – когато и двамата се оценяваме с “-”. Позитивните взаимности разкриват вътрешна сплотеност в групата. Негативните взаимности насочват към областите на конфликт. Идентифицирането на негативните взаимности дава на консултанта или терапевта информация от кое място следва да започне работата с една дисфункционална група.

Ето сумите по колони и взаимните в нашата примерна група:

Виждаме, че неформалните лидери са Боб и Една защото и двамата получават най-много “+” и не получават никакви “-”. Ако погледнем по-внимателно социоматрицата ще видим, че Ан и Клер имат взаимни “недоверие/конфликт”.

Ако това беше една работна група и от нас беше поискано да подобрим функционирането на тази група, това, което бихме могли да направим, е да започнем да работим по взаимоотношенията между Ан и Клер преди да съберем цялата група за тийм-билдинг.

Да се конструира социоматрица на такава малка група е лесна задача, но когато броят на хората в групата е по-голям от пет-шест човека, попълването и изчисленията могат да станат твърде досадни и податливи на грешки. При една голяма матрица, идентифицирането на взаимните би могло да се превърне в истинско главоболие. За щастие, ние можем да използваме компютри. Съществуват компютърни програми за автоматизиране на всички досадни изчисления по създаване на социоматрица за групи до 60 човека. Софтуерът изработва не само социоматрицата, но също и разделни сведения за групата и индивидите в нея.

Избор на критерий

Изборът на подходящ критерий е решаващ за ефективността на социометричната интервенция. Както при всяко събиране на данни в социалните науки, отговорите, които се получават зависят изцяло от въпросите, които се задават. Всеки въпрос може да послужи за извличане на информация, но освен в случай, че не бъде зададен правилния въпрос, информацията винаги ще обърква и подвежда, или пък няма да има отношение към целите на интервенцията.

Добре подбраният критерий трябва да е максимално просто формулиран и да насочва недвусмислено към избор. Например: “Кого най-много бихте желали да привлечете в този [специфичен по предназначението си] работен екип [например екип за одиторинг] за да извърши точно определена работа [например да одитира отдалечени обекти]?”

Критерият трябва да бъде като скалпела на хирурга: най-ефективен когато безвредно изолира търсената материя. В своите отговори човек винаги избира въз основа на собствената си интерпретация на зададения въпрос. Конкретно, в гореспоменатата задача, тези интерпретации или суб-критерии биха могли да са: “Какви качества трябва да има човекът, когото търся: да е работлив, да е добър посредник, да е приветлив, да е от малцинствата…?” и т.н. Едно ясно дефиниране на критерия намалява вероятността за интерпретации и по този начин повишава надеждността на данните.

Някои принципи при избора на критерий

• Критерият трябва да бъде възможно най-ясно и недвусмислено зададен
• Избиращите трябва да имат някакво актуално преживяване във връзка с критерия, независимо дали ex post facto или в настоящето (казано с езика на Морено, те трябва да са “загрели” към него); в противен случай въпросите няма да предизвикат никакъв съществен отговор.
• Критерият трябва да бъде конкретен вместо общ или неясен. Неясно формулираните критерии предизвикват неясни отговори. (например “приятелство” е по-скоро групиране на критерии.)
• Когато е възможно, критерият трябва да бъде действителен вместо хипотетичен.
• Един критерий е по-ефективен когато съдържа конкретен потенциал за действие. Например, за един новодошъл в колежа, въпросът “Кого би си избрал за съквартирант през тази година?” има много повече потенциал за действие от въпроса “Към кого изпитваш доверие?”.
• Морено подчертава че идеалният критерий е този, който подпомага достигането на жизнените цели на индивида. “Ако тестовата процедура е в хармония с определена жизнена цел на субекта, той никога не би се почувствал фрустриран или използван. Нещо повече, дори спонтанните действия на индивида биха могли да се превърнат в “тестове” в главата на изследователя.”(7) Да се помогне на един новодошъл в колежа да си избере подходящ съквартирант е пример за социометричен тест, които е напълно съгласуван с жизнените цели на субекта.
  “Лесно можем да спечелим съдействието на изследваните лица веднъж след като те започнат да мислят за теста като за инструмент, който позволява по-пълна реализация на желанията им, т.е. не само като инструмент за изследване статуса на популацията, но преди всичко като инструмент за колективно себе-изразяване на популацията във връзка с основните дейности, които тя предприема или ще предприема.”(8)

Основно правило е, че въпросите трябва да бъдат ориентирани към бъдещето, да подсказват как ще бъдат използвани резултатите от изследването и да подчертават границите на групата.(9) И, не на последно място, критериите трябва да бъдат задавани така, че нивото на риск за групата да остава съобразено с кохезията вътре в нея и с етапа на развитие, на който тя се намира.

***

по: HOFFMAN, Chris, Introduction to Sociometry, www.hoopandtree.org
Текстът е преведен и публикуван на сайта на Act-!N-Play с любезното съгласие на автора
Запазени права © 2001, Крис Хофман

БЕЛЕЖКИ:

1. със съкращения
2. напр. кое момиче с кое да се храни, кое с кое да е съквартирантка и т.н.
3. Moreno, 1953, стр. 527 
4. Criswell в Moreno, 1960, стр. 140
5. Moreno, 1953, стр. 15-16
6. Moreno, 1953, стр. 720
7. Moreno 1953, стр. 105
8. Moreno 1953, стр. 680 – 681
9. Hale, 1985

ЛИТЕРАТУРА:

• Hale, Ann E. (1985) Conducting Clinical Sociometric Explorations: A Manual. Roanoke, Virginia: Royal Publishing Company.
• Hoffman, Chris, Wilcox, L., Gomez, E. & Hollander, C. (1992). Sociometric Applications in a Corporate Environment, Journal of Group Psychotherapy, Psychodrama & Sociometry, 45, 3-16.
• Hollander, Carl E. (1978) An Introduction to Sociogram Construction. Denver, Colorado: Snow Lion Press, Inc. Available at the Colorado Psychodrama Center, 350 South Garfield, Denver CO, 303-322-8000.
• Moreno, Jacob Levy (1934, Revised edition 1953). Who Shall Survive? Beacon, NY: Beacon House.
• Moreno, Jacob Levy (1960). The Sociometry Reader. Glencoe, Illinois: The Free Press.
• Northway, Mary L. (1967). A Primer of Sociometry. Toronto: University of Toronto Press.